I can`t live without you !

Безнадеждно (влюбена)

Поемам си дълбоко въздух. Затварям очи. Усмихвам се. Дааа ... Ето ме! Отново съм до теб. Лекият бриз разрошва закачливо косата ми и я кара да отразява блясъка на изгряващото слънце. Не, това не ме прави красива. Просто съм щастлива. И се усмихвам. Ей така :)
Дойдох, за да снимам. Е, поснимах малко. Но сякаш нещо не е наред. Не мога да изразя всичко, което чувствам в момента с фотоапарата.
Искам да тичам. Не толкова за спорта, за здраве или за хубава фигура, колкото да се почувствам поне за миг свободна. Да усетя вятъра. Да освободя съзнанието си от тревогите и просто да слушам вълните, без да знам къде всъщност отивам ...
Изморена от сутрешния непредвиден “крос” по крайбрежието се отпускам на все още влажния от росата пясък. Доволна съм. Отново се усмихвам. Поглеждам към небето. Любимият ми цвят – синьо. Също като морето :)
Обсебена от някакви странни мисли изведнъж скачам на крака и изтичвам отново до морето. Протягам ръце широко встрани и прошепвам:
– Обичам те! А толкова много ми липсваш! Как искам да те прегърна, а си толкова далеч!

Затварям очи и отново се заслушвам във вълните ... който незнайно как са успели да достигнат и до лицето ми ...

За избора, който правим ...

СТРАХ ИЛИ СМЕЛОСТ

Смелост е да бъдеш себе си.
Ама наистина да бъдеш ти.
Такъв, какъвто си в сърцето си.
Да бъдеш...дори да те боли....
Страшно е да бъдеш друг,
човек, когото не познаваш,
да криеш себе си дълбоко-
без дори да го признаваш!...

Смелост е да си различен,
да се отличаваш от голямата тълпа
Да бъдеш див и артистичен,
но да не играеш тяхната игра.
Страшно е да бъдеш сам,
да живееш в свят страничен,
да се чувстваш неразбран,
да се мислиш за излишен...

Смелост е искрено да Ги обичаш,
дори да знаещ , че боли...
И на сянка да приличаш –
пак ще им повярваш, нали?
Страшно е с омраза да живееш,
да мразиш силно от сърце
за усмивка да копнееш,
а със злоба да покриваш своето лице!!!

Смелост е пред живота да се изправиш
да го погледнеш право в очите
за мечтите си да му разправиш
и гордо да изтриеш сълзите!!!

My NO

Моето НЕ

Изкуството да казваш „ НЕ ” ...
Да бъдеш себе си, да знаеш кой си и какво искаш ...
Смелост или просто начин на живот ?
Начин да защитим самите себе си или пък точно обратното?
„ НЕ ”, което би могло да ни преобрази ...
„ НЕ ”, което би могло да промени живота ни ...
„ НЕ ”, което би могло да ни накара да се почувстваме
СИЛНИ ...

Изкуството да казваш „ НЕ ”...
Никога не съм го владеела.
/ ... а може би ми се е искало ... /

Винаги до сега ме е било страх да кажа НЕ.
Винаги до сега съм искала да изкрещя на света НЕ.
Да му кажа да спре с тази Лудост !
Но не съм имала достатъчно смелост.

До сега ...

Но вече знам повече за Света и за Хората.
И смело им казвам:
НЕ !

НЕ на целия този Хаос, който сами си сътворихме !
НЕ на всичките Глупости, който правим Против Природата!
НЕ на Алчността ни за пари! НЕ !
НЕ на Омразата! НЕ на Завистта! НЕ на Желанието за Мъст!

НО въпреки всичко казано до тук ...
Искам да кажа още едно НЕ ...

НЕ на Отчаянието!!!

ДА! Трябва да ПОВЯРВАМЕ,
Че има Надежда!
Че има Спасение от всичко това!
Че има по-добър Път!

Защото иначе накъде отиваме ?
И докъде ще стигнем ?

* * *

Някак забъразани в ежедневието си и потънали в личните си грижи често забравяме, че има неща по-важни от тези, към които може би повечето от нас се стремят в момента ... с две думи - материалните неща ... а „духовните ни ценности” ? Къде останаха ? Може би сме ги изоставили някъде по пътя си към „великия прогрес” ... А нима Той ни е направил поне малко по-щастливи ? Като е ограничил физическата ни работа ... а и мисловната ... ? Всеки решава сам за себе си ... Не казвам, че прогресът не е нужен на човечеството като цяло ... даже напротив. Просто се питам – нима заради него трябва да загърбим всичко останало ? Нима Той е по-важен и по-ценен например от едно истинско приятелство, от една Любов, от ... самия Живот ! Нека всеки се замисли поне за малко над мисълта на Гьоте ...

Всеки ден трябва да слушаш поне една песен, да погледнеш една хубава
картина и
ако е възможно, да прочетеш едно мъдро изречение

А Вие правите ли поне едно от тези неща всеки ден, и то с мисълта, че това е нещо,което наистина си заслужава ?

Сега се сещам и за още една мислъл,която ще ви накара да се замислите малко ...

Има три неща, които възрастните могат да научат от децата: да бъдат
радостни без повод, винаги да са заети с нещо и да се стремят с всички сили към
това, което желаят.

Паулу Коелю ("Петата планина")

Вече доста силно усешам как и ние бързо започнахме да се превръщаме във възрастни – веселият и непринуден детски смях отдавна е изчезнал, понякога дори не можем да се усмихнем искренно, губим си времето с висене по кафенетата и с празни приказки, дори забравяме да помечтаем,защото ни се вижда прекалено наивно, че дори и глупаво ... Нима наистина вярваме, че можем да живеем без мечти и без цели в живота ?Нима ?

I believe in ...

Моята вяра в ...

Вярата, Надеждата и Любовта – ценности, които никога не трябва да губим в нашия живот.
Без тях сякаш нещо ни липсва, всичко става безсмислено.Няма път, по който да вървим, нямаме цел, която да се стремим да достигнем; Нямаме мечти ...

„Moment Of Peace”

Когато повярваш, всичко изведнъж става възможно...
Just believe !

Аз вярвам ! Вярвам !

Но не в Бога. Не. Не вярвам в Бог по начина, по който някой хора вярват / измислен свят на страх, съмнения и молитви за помощ ... и никакво действие ... само „Сляпа” Вяра и Надежда Бог да помогне ... /

Не.Не вярвам, че Бог е Нещото, или по-точно Личността, която ще ни спаси от мъки, ще ни направи по-щастливи, ще направи живота ни по-добър...

Наивност !

Ние сме тези, които трябва да направят Нещо ...

Първата крачка ... и не само !
Just believe !

Ти можеш ! Аз вярвам .
А Бога ?
Той е ... може би само Енергия, Сила, Дух, който трябва да бъде до нас, да бди над нас ... да ни пази.
Той е само нашата опора.
Той е нашата Вяра.

* * * * * *

Аз вярвам. Вярвам. Но не в Бога.
Вярвам в ... живота!
Вярвам в хората! Вярвам в себе си! Вярвам в теб!
Вярвам в нас!

* * * * * *

Вярвам в Любовта, в Добротата
/ нищо, че в днешния свят почти не мога да я намеря ... /,
Вярвам в Приятелството, в Подкрепата, в Искреността ...
Наивност ?!
Може би ... Много хора ме упрекват и ми казват, че не трябва да вярвам, защото било глупаво.
Но аз ще им кажа едно „НЕ” ! Не съм глупава, не съм наивна ...

Знам, че е трудно да повярваш в нещо толкова Далечно.

Знам, че светът е пълен с Жестокост,

със Злоба, със Завист, с Насилие, с Жажда за Пари ... Да. Зная !

И все пак ... Just belive !
Винаги до сега съм била от тези хора ...
/ реалисти ... или по-скоро песимисти ... /,
Които непрекъснато се оплакват и казват,
че Светът бил Ужасен,
че Животът бил Жесток,
че Хората били Безсърдечни ...
НИМА ?!?

Аз не съм напълно съгласна.
Аз вече Вярвам.

А ти ?

"На път към един по-добър свят"

Идейка

Даа, хубава идейка ;) Ще взема да постна някой от нещата, дето съм ги писала преди, за да имате материал за четене засега :P... докато музата отново реши да ме посети :)))

Bienvenidos !

:) Което ще рече Добре дошли :) /на испански/
Абе какво да ви кажа ... то аз от доста време все се каня да си направя блог и все отлагам, но ето че дойде и този момент. Не че ще пиша нещо кой знае колко важно :P , но на който му е интересно - да чете :))) Някви мои писания, снимки ... и още нещо ;)
Винаги съм искала да си имам едно ей такова малко местенце в web-пространството, дето да си е лично за мен, за моите емоции и преживявания, за моите мисли /колкото и объркани да са те понякога/ и естествено за моите приятели ;) Място, където свободно мога да говоря за нещата,който ме вълнуват, а може би и да развълнувам някои друг чрез своите думи ... Място, чрез което да намеря Своето "място" в света ... да намеря себе си !