Free ... I feel free !

Свобода

Обичам да ходя боса по тревата.
Не за друго, а просто за да усетя красотата на природата ... и да се почувствам доволна и наистина щастлива.

Обичам да отпусна бавно ръцете си и след това да ги разперя широко встрани.

Обичам вятърът да минава между пръстите ми, да гали нежно лицето ми, да разпилява косите ми ...
да си играе с мен, да контролира мислите ми и тялото ми.

Обичам да бъда свободна ...

Но какво всъщност е СВОБОДАТА?

Тя не е вещ, за да си я купиш от най-близкия супермаркет. Не е нещо, което можеш да докоснеш или да видиш. Можеш само да я почувстваш ... и няма как да я сбъркаш.

Винаги ще я разпознаеш, защото идва рядко и е неповторима. Много малко хора са разбрали наистина нейния смисъл и нейната скрита цел. Някой сега се питат :

Дали и аз съм измежду тези хора?

Не зная ... И не мога да ви кажа ...
защото и аз това се питам :)

И все пак наистина искам да ви споделя какво според мен е Свободата ...

Тя е състояние на духа. Тя е чувството, което ни кара да правим нещата спонтанно – така, както винаги сме искали.

Да правим това, което ни се иска, без да прескачаме
границите на допустимото. Да бъдем себе си – такива, каквито винаги сме били в душата и сърцето си. Да бъдем истински.

Да можем да усетим полъха на живота и докато все оче имаме време да го зграбчим силно с двете си ръце и да го изживеем пълноценно, защото иначе той би ни подминал без дори да ни забележи ...

Да можем да се усмихваме искренно и топло на всеки минал покрай нас, с мисълта, че може би това е единствената усмивка, която той ще получи в този ден ... и тя ще е от теб.

Свободен е всеки, който може със сърцето си да се докосне поне за миг до красотата на природата ...

Да прегърне топло морето,
да погали нежно вятъра,
да се усмихне искренно на слънцето ...
Да обича ...

aRtiKs

(No)Desire

(Не)Желания

Ти беше моят свят. Моят живот. Моят смисъл.
Ти беше Мой ... или поне така си мислех. Не. Никога не си бил мой. И никога няма да бъдеш.

Но аз бях твоя ... или поне така си мислех. Дa. Бях твоя. Някога. Но никога вече няма да бъда. Не искам.
Не искам да бъда “нечия”. Не искам някой да бъде “мой”.
Не искам. Никога повече.

Боли. Сякаш цяла вечност. Не спира. Боли.
Мислех си, че вече съм го преодоляла. Но явно не съм.
Не мога.

Всеки път, когато погледна снимките ти, когато докосна подаръците ти, когато си спомня гласа ти ... през тялото ми преминава ледена тръпка.

Няма те. Толкова близо, а толкова далеч.
Сърцето ми пак започва лудо да бие. Ръцете ми треперят ...
Не искам да те обичам. Не искам! Разбираш ли ?!
Не искам да те виждам, защото боли. И защото знам, че ти не искаш. И че теб не те боли ...

Искам да те прегърна. За да се почувствам поне за миг наистина щастлива. Но не искам да се връщаш. Защото няма да мога да го понеса ... Да ме оставиш отново сама ...

Искам си мечтите. Искам си сърцето. Искам си усмивката. Искам си щастието. Отне ми всичко. Върни ми го. Моля те. Ако някога поне малко си ме обичал ...

И бъди щастлив.
Знам, че вече си. Продължавай напред. И успех.

Моята пътека отива нататък ...


26.11.2006
aRtiKs