Нека не позволяваме на красивите моменти да ни подминават!

Забързани в глупавото си сиво ежедневие, затънали в личните си проблеми и мисли, като някакви егоисти, се движим сред морето от хора и не виждаме нищо. Не чувстваме. Дали ? Или само така ни се струва ? Може би всичко е заспало дълбоко в нас и просто трябва леко да го побутнем /или да му изкрещим!/.
От страх, да не бъдем отхвърлени, тъпчем на едно място и само се усмихваме тъжно на Моментите щастие, които просто минават покрай нас като призрачни видения и ни карат да се чувстваме нищожни. А ние си мълчим. Позволяваме да ни мачкат ! И не правим нищо. Защо ?!? Не проумяхме ли вече най-важното ?! Миговете ... или по-точно Мигът трябва да бъде уловен ! Малко смелост, няколко решителни крачки, няколко думи, които никога не сме можели да изречем ... И ... това е ! Сами можем да променим живота си ... само за няколко минутки !
А, Съдбата ли ? Аз лично вярвам в нея, но според мен тя е като някаква игра на въпроси и отговори - в зависимост от това какъв отговор ще дадеш, отиваш "някъде", в друго пространство, на друго "ниво". От Теб зависи !
Нека не подценяваме шансовете, които ни се поднасят, а да се възползваме от тях !