It`s raining man !

… I love the rain … I really love it …

Заваля. Вали. Приятно е. Усмихвам се.

Обичам дъжда.
Обичам го, заради нежната му ласка по кожата ми, заради начина, по който ме докосва ... една толкова дълго чакана прегръдка!

Обичам дъжда.
Обичам го, заради ароматът му, който ме кара да се чувствам така, сякаш винаги е пролет.

Аромат, който ме “вика”, който ме привлича, който ме тегли навън ...

Аромат, който ме кара да се усмихна. Отново. И отново. И отново.

Обичам дъжда.
Обичам го, заради сладкия му шепот през отворения прозорец.

Сякаш говори на мен ... само на мен ... “И аз те обичам!”
Протягам ръка през прозореца: “Здравей!”

Той целува нежно ръката ми – първо само дланта и пръстите. А после чак до лакътя. Харесва ми ...
Искам да ме прегърне цялата ...
Но ...

“Защо го правиш ?! Какво искаш от мен ?! Аз не мога да обичам. И ти го знаеш.
Вече съм празна. Нямам какво да ти дам.”

Усмивка, прегръдка, пак усмивка ... и това е всичко.