* * *

Някак забъразани в ежедневието си и потънали в личните си грижи често забравяме, че има неща по-важни от тези, към които може би повечето от нас се стремят в момента ... с две думи - материалните неща ... а „духовните ни ценности” ? Къде останаха ? Може би сме ги изоставили някъде по пътя си към „великия прогрес” ... А нима Той ни е направил поне малко по-щастливи ? Като е ограничил физическата ни работа ... а и мисловната ... ? Всеки решава сам за себе си ... Не казвам, че прогресът не е нужен на човечеството като цяло ... даже напротив. Просто се питам – нима заради него трябва да загърбим всичко останало ? Нима Той е по-важен и по-ценен например от едно истинско приятелство, от една Любов, от ... самия Живот ! Нека всеки се замисли поне за малко над мисълта на Гьоте ...

Всеки ден трябва да слушаш поне една песен, да погледнеш една хубава
картина и
ако е възможно, да прочетеш едно мъдро изречение

А Вие правите ли поне едно от тези неща всеки ден, и то с мисълта, че това е нещо,което наистина си заслужава ?

Сега се сещам и за още една мислъл,която ще ви накара да се замислите малко ...

Има три неща, които възрастните могат да научат от децата: да бъдат
радостни без повод, винаги да са заети с нещо и да се стремят с всички сили към
това, което желаят.

Паулу Коелю ("Петата планина")

Вече доста силно усешам как и ние бързо започнахме да се превръщаме във възрастни – веселият и непринуден детски смях отдавна е изчезнал, понякога дори не можем да се усмихнем искренно, губим си времето с висене по кафенетата и с празни приказки, дори забравяме да помечтаем,защото ни се вижда прекалено наивно, че дори и глупаво ... Нима наистина вярваме, че можем да живеем без мечти и без цели в живота ?Нима ?