* * *

Противоречия

С отворени очи, ала незряща.
С изписана тревога на лицето.
Без думи, тиха, но пламтяща,
със жар безкраен във сърцето.

Безмълвна, но наум крещяща,
проклинаща човешките създания.
Ту плачеща, ту пък искряща
от светли мисли и желания.
* * *
Аз чудя се кога, защо и как
попаднала съм в тази стая
на непрогледен, странен, мрак,
където мога, скрита, да мечтая.

Унасям се, усмихвам се и ето:
долавям звуци от пиано.
Дали това е чудото, което
от всички нас е тъй желано?
* * *
Очите ми привикват с тъмнината
и тръгвам напред, като по знак.
Ала внезапно виждам на стената
един прозорец малък, със капак.

Докосвам го ... Ах, той гори!
И хващам дръжките, ала уви:
Не се помръдва той дори!
Със дърпане не ще ми провърви ...
* * *
Но в този миг ме озари идея
(почувствах се като във сън):
С времето е трябвало да проумея,
че капакът отваря се ... навън!!!