My Dream
/ where is it ?! /

Мечта ... сладка Мечта ... болезнено горчива Мечта
... изгубена Мечта ...

Усмихвам се тъжно. Гледам някъде в пространството, а всъщност не виждам нищо. А и не искам. Но и никой не вижда мен. Не ме чува. Не усеща присъствието ми. А и не се интересува.

Коя съм аз ?! Аз съм вече никоя. А не искам ... Студ.

Някой ме поглежда със стъклените си очи – само за миг,а сякаш гледа през мен. Старае се да ме гледа със съжаление, а всъщност дори не ме вижда. А и не го интересува. Не искам да ме съжаляват.

Коя съм аз ?! Аз съм вече невидима. А не искам ... Студ.

Замръзнали ледени усмивки на принудителна учтивост. Неискренна топлота. Неискренна загриженост. Неискренна обич. Не искам илюзии. Не искам преструвки. Нямам нужда от тях.

Коя съм аз ?! Аз съм вече просто сянка. А не искам ... Студ.

Моята Мечта ... моят малък, тесен, но сигурен изход от този АНТИидеален свят ...

Моята Мечта, която винаги ме спасяваше, когато бях на ръба на пропаста на отчаянието ...

Не паднах. Веднъж. Два пъти. Три. Четири.
Но Mечтата ми се умори. Вече няма сили да ме спасява.
Изтощих я до краен предел. От Егоизъм.
Ценях я, защото ми помагаше. На Мен!
А кой помогна на Нея? Никой!

Не й подадох ръка. Не й помогнах да израстне,
да се издигне ... да се превъне в Реалност ...
… Аз я убих ...

aRtiKs (08.12.2006)