Ех, спомени, спомени ...

Bittersweet memories

I know something about love
You`ve gotta want it bad

Тя лежеше по корем на пода, отвреме навреме с вдигнати крака, поклащайки ги под ритъма на музиката от надутата зад нея уредба. Когато знаеше текста пееше, а когато не – просто си тананикаше мелодията. Беше се надвесила над някаква голяма папка, която й служеше за подложка, и рисуваше. Усмихваше се, клатейки периодично главата си в ритъм с музиката. А понякога пък толкова се съсредоточаваше върху рисунката си, че дори не чуваше музиката. Освен рисуващата й ръка друго не помръдваше. Рисуваше момиче – с дълга разпусната коса, с дънки и тениска. Танцуваше. Може би също вдъхновено от музиката. Беше със стиснати очи и с разтворена уста – явно пееше. Едната й ръка беше вдигната нагоре, а другата – зад главата. Косата й беше разрошена от бурния танц и й придаваше някакво приятно очарование.

Breathe into me and make me real

Много динамична рисунка. Изглеждаше като истинска.

Take my hand, dance with me

Довърши щрихите на светлосенките и ... готово. Надигна се малко и се усмихна.
- Можела си да танцуваш значи?! – Изсмя се. – Знаех си!
Взе листа и отвори папката с идеята да го прибере вътре. Но отвори на неподходящо място. Пред погледа й попадна рисунка ... чужда рисунка ... негова рисунка ... подарък. Гърдите й се изпълниха с повече въздух. Пулсът й се ускори.

Would you dance if I ask you to dance?
…
And would you save my soul tonight?

Момиче и момче танцуващи някакъв страстен танц. Най-вероятно танго. Отдолу беше подписана.
You are into my blood

“Страст ... Желание ... Любов?” – помисли си тя. Загледа се в рисунката и се замисли. След кратка пауза рязко извика:
- Да бе! Глупости! Просто танцуват! – и яростно отгърна някъде другаде.
- По дяв..... пфф.
Въздишка. “Защо?” Пак негова рисунка. Момиче и момче – прегърнати и усмихнати. “Да е. Очакваше се.” Остана така загледана за миг ...

Hold me in your arms tonight
I can be your hero, baby
I can kiss away the pain
I will stand by you forever
You can take my breath away
…
Have I lost my mind?

Усмихна се. Красиво. Нежно. Прекрасно. Очите й се насълзиха.
“Дали не беше само илюзия, просто мечта?”
Не ... беше истинско ... беше ...
Въздъхна. Болеше я, но искаше да продължи ... Явно съдбата искаше да й припомни цялата история ... За добро или за зло ... Добре. Щом така беше решила ... Отгърна на нова рисунка. Ръка от китката нататък, която подаваше цвете. Усмихна се. Спомни си как намери рисунката залепена на външната страна на вратата на апартамента. И тя беше подписана отдолу.

Let me tell you that I love you

“Спомените не били толкова лоши понякога.” Продължи да разгръща ... Прехапа устната си. По бузата й бавно се стече сълза. Момиче легнало по корем на легло, завито само със чаршаф, със затворени очи и с ръце под възглавницата ... Това беше самата тя. В неговата стая. В неговото легло. Беше отишла да го види след четиричасова изтощителна тренировка и просто ... беше заспала. Той беше й направил портрет как спи, като единственото, което не съответсваше на действителността, беше облеклото й ...

I could stay awake just to hear you breathing
Watch you smile while you are sleeping
While you`re far away dreaming
I could spend my life in this sweet surrender
I could stay lost in this moment forever …

Споменът я накара да се усмихне. Как само се зарадва, когато той й подари рисунката. Без повод. Просто така. Всъщност като повечето негови рисунки, които имаше. Отново разлистване. “Хаха. Най-после една моя рисунка. Нищо, че е смешна.” Сърце. Да. На листа имаше само едно сърце оцветено в преливащи се топли цветове и всичко друго бяха някакви драсканици, сред които на места се отличаваха или някакви думи, или части от започнати рисунки, но нищо друго цялостно ...

Do you feel my heart beating …

Избърса сълзите си и пак се засмя. “Шматка. Адската рисунка просто. Браво. Уникална си.” Хаха. Следващата, на която попадна, беше вода, езеро най-вероятно, и отражението на луната в нея.

Under a lover`s sky
Gonna be with you
And noone`s gonna be around

Спомни си вечерните им разходки покрай въпросното езеро. Романтиката. Целувките. Разговорите. Беше като в сън. Просто идеално ... Next. Хм. Някакви птици. Не можеше да се определи какви точно. Явно бяха надраскани много набързо. В долния ъгъл до подписа му стоеше само една дума: ПОЛЕТИ

You are the wind that`s underneath my wings
I belong to you, you belong to me

Очите й пак се насълзиха. Да! Той наистина я беше накарал да полети! Високо, високо ... А нея я беше страх от високото ... Но не и с него. Не! Той й даваше смелост ...

I`ll spread my wings and I`ll learn how to fly
I`ll do what it takes till I touch the sky

Но винаги, когато си на високо, идва и моментът на падането ...

Are you comin to the moment when you know you heart can break?

Въздушните кули под краката ти рухват и ти се сгромолясваш с трясък на земята. Дошло е времето да се събудиш. Сънят е свършил. Иска ти се да го сграбчиш и да го задържиш още ... още поне за миг ...

Just one more chance
I know I was wrong
Don`t you know it`s killing me?

Но не можеш. Рядко се дава втори шанс. Тя почувства, че краят на историята е близо ... Всъщност го знаеше ... Отгърна. “Много подходящо.” Момиче. С много грим, който обаче се стичаше по бузите й ... Нейна рисунка. След като се разделиха. Също подписана.

So many tears in the rain …
So maybe the chance for romance
is like a train to catch before is gone

Но вече си е отишъл. И не можеш да си го върнеш обратно. Единственото, което ти остава е да продължиш напред. И да се молиш. За себе си и за него. Ти – да се спасиш, той – да бъде щастлив.

I wanna feel like I`m close to something real!

Но кое е Истинско? Мхм. Точно. Любовта. Не я убивай насила. Тя е истинска. Споделена или не – тя е най-истинското чувство. Запази я. Дълбоко в сърцето си. Може би за някой друг?
Или?

Bittersweet memories
That is all I`m taking with me
So goodbye – please don`t cry
We both know I`m not what you need
I will always love you